
Тед Лигъти (HEAD) не случайно спечели златния медал в гигантския слалом в Гармиш-Партенкирхен - той води в и класацията за малкия кристален глобус с три спечелени състезания за сезона, освен това е печелил купата миналата година и през 2009 г.
Титлата не дойде без голяма битка. Лигъти беше четвърти след първия манш, изоставайки с 25 стотни от най-доброто време - това на Аксел Лунд Свиндал (HEAD). Между Лигъти и Свиндал бяха успели да се наместят и Филип Шоергхофер само с пет стотни изоставане и Ивица Костелич с 23, който демонстрира не по-малко шампионска увереност. На половин секунда от водещото време бяха още Кюш (HEAD) и Янка.
След първия манш Лигъти, който стартира и с номер едно в състезанието, заяви, че е карал предпазливо в горната част на трасето и смята, че ще може да навакса във втория манш. Така и стана.
Лигъти финишира с общо време от двата манша от 2:10.56 минути, следван само на 8 стотни от французина Сиприен Ришар, който преди няколко седмици спечели първата си победа в Световната купа в гигантския слалом в Аделбоден. Австриецът Филип Шоергхофер, който спечели последното състезание в дисциплината и първото в кариерата си, беше достатъчно бърз за бронзовия медал, с 43 стотни разлика.
Заради мъглата, пистата за гигантския слалом на Кандахар беше съкратена с девет врати, а ключова част от състезанието беше преминаването през вратите на на-стръмната част от трасето - свободното падане.
"Днес беше трудно. Не е лесно да си фаворит и да се представиш добре", каза Лигъти. "Мъглата - добре е, че не тръгвахме от върха, но горната част беше точно по вкуса ми - по-стръмно е и знаех за дългата равна част, затова трябваше да бъда добър горе. И в двата манша се представих добре в тази част, и бях късметлия да не загубя много време в края."
Лигъти ще добави златния си медал към другия си златен - олимпийския от комбинацията през 2006 и към сребърния от гигантския слалом на Световното първенство през 2006 г.
"Да спечелиш като световен шампион когато си фаворит е много по-трудно от това да си изненадващ победител, така че го чувствам доста специално - това, че успях да се справя с напрежението и да спечеля", сподели Лигъти.
Ришар, който игра ключова роля в отборното състезание за успеха на Франция по-рано през седмицата, беше доволен от сребърния си медал, въпреки че условията на пистата и пролетния сняг не са от най-силните му страни, той направи много бърз втори манш, записвайки второ време в манша и в крайното класиране.
"Целта ми е, и съм го казвал много пъти, е да да съм на топ ниво във всички условия, на всички писти. Знаех, че снегът е много мокър, беше пролет. Винаги е трудно да караш бързо в такива условия, защото обикновено се готвим на лед и на по-твърд сняг. Горд съм, че успях тук. На осем стотни съм след Тед Лигъти. Той е голям шампион, но може би на следващото Световно първенство ще успея да го победя", каза Ришар.
Шоергхофер, чийто треньор беше подредил сета от врати за втория манш, дойде в Гармиш вдъхновен от победата първата си победа за Световната купа - гигантския слалом в Хинтерстодер, а тук спечели и бронзовия медал. Австриецът сподели, че ще спи с медала си, ако въобще остане време за сън.
"Довечера няма да спя. Ще направя голямо парти", каза Шоергхофер, който спечели първия си подиум в Световната купа миналата година на финалите в Гармиш. "Невероятно е!. Преди две седмици спеелих първото си състезание за купата, а сега и бронзов медал от гигантския слалом...това е сбъдната мечта."
Свиндал не съумя да запази скоростта си във втория манш, загуби време в долната част на пистата и финишира четвърти, на 49 стотни от Лигъти. Съотборника му Кшетил Янсруд (HEAD) стана пети с разлика от 73 стотни. На шеста позиция завърши Тома Фанара от Франция, на 76 стотни. Карло Янка, който спечели титлата в гигантския слалом през 2009 г. водеше, но в дъното на пистата загуби скоростта си и завърши седми на 92 стотни. Дидие Кюш стана девети, изоставайки само на стотна от сънаросника си. Французинът Готие де Тесие (HEAD) беше девети, на 94 стотни, а Маркус Сандел от Финландия стана десети, на секунда и 10 стотни изоставане.
Най-бърз във втория манш беше Боде Милър (HEAD), който в първия завърши 27-ми с изоставане от 1.93 секунди. 44 стотни по-бърз от Ришар в манша, Милър си осигури 12-то място в крайното класиране, на секунда и 27 от печелившото време.
Българите: победителят от вчерашната квалификация Никола Чонгаров не успя да завърши първия манш, а Георги Георгиев беше 51-ви. Във втория манш Георгиев успя да се изкачи до 45 място.