Здравейте отново, запалянковци! Как сте, успяхте ли да покарате ски? Този път се засичаме в Пецен, Австрия. Това е едно малко курортче на границата с Словения. Тук съм с моите съотборници Георги Георгиев и Стефан Присадов. Честно да ви кажа, вече доста ми писна да им гледам физиономиите, но ще трябва да издържа до края на сезона
.

Искам само да ви споделя нещо преди да продължа нататък. Докато бях в България преди една-две седмици, си говорих с един приятел и му споделих, че следващият път, когато заминем, ще стоим повече от 40 дни в чужбина и че ще ми омръзне да обикалям по малки къщета, които имат за хазяйки стари тиролски баби, които миришат на чесън и обор. А той се учуди, че казах малки къщета, защото си мислел, че ние, като национални състезатели, обикаляме само по големите и лъскави курорти. Искам да ви разясня, че това въобще не е така. 90% от състезанията, по които обикаляме, са в малки курортчета по селата, където има по петдесетина къщи и един магазин. Даже понякога има само една къща в околието и ние спим в нея. Ако имаме интернет направо си е повод за курбан. Дори и европейските купи рядко са в големите курорти. След като ви разказах за това, си мисля, че мога да продължа.
Днес имахме състезание по гигантски слалом. Стефан отново се представи отлично, потвърждавайки добрата си форма в гигантския слалом. Той завърши на четвърта позиция, като отново увеличи FIS точките си. Георги и аз завършихме съответно на 19-то и 25-то място, което не е особено убедително представяне, но както се казва, винаги има утре.
През последния месец, в който не бях писал за skinews.bg, отборът ни наблегна повече на тренировките, като участвахме на по-малко състезания. Тази тактика се отплати добре с някои добри резултати и от тримата. Във Фелдберг, Германия, на слалом успях да взема първата си победа от доста време насам. В последните две години съотборниците ми бяха започнали да ме наричат “lucky looser”, тъй като имах около девет втори места и безброй четвърти, но тази мрачна серия най-накрая свърши. Георги също успя да стане девети на един труден гигантски слалом в Марибор, а Стефан, освен днес, имаше някои добри представяния в юношески състезания. Имахме и няколко старта на Витоша и Боровец, където най-вече беше важно как ще си разпределим медалите и кой ще вземе повече точки за купа България.

Утре ни предстои още един гигантски слалом тук, а след това още много стартове до края на сезона. Планът ни е да се прибирем в България чак на 4-ти април. До тогава -ще наблегнем малко повече на скоростните дисциплини и супер-комбинацията, за да можем да подобрим точките си и да натрупаме опит, тъй като супер гигантският слалом и спускането все още не са ни много познати. В края на сезона, след като състезанията за световната и европейската купа приключат, има много национални първенства на различни държави, където условията са благоприятни за пунктиране, както наричаме ние свалянето на точки. Трябва да знаете, че FIS точките са наказателни, и колкото по-малко имаш, толкова по-добре.
Това е от мен за сега. През следвашия месец ще пиша по-често. Дано да успеем да направим добри класирания, трябва да продължаваме да се приближаваме до Световната купа лека полека. Пожелайте ни успех, задачата хич не е лека. Чао за сега!