www.skinews.bg

Боде Милър не успя да финишира в Леви...но животът продължава

Боде Милър не успя да финишира във втория манш миналата неделя, заради това, че удари лицето си във вратичка в опасния участък на пистата Black Levi.  С това представянето му в Леви приключи. Той споделя мислите си за случилото се в собствения си блог.

Ето какво се случи : Възвишението в Леви има тези специфични вълнообразни неравности. Движех се наистина бързо, като се вземат предвид тези неравности, и бях много съсъредоточен в очакване на всяка следваща вратичка. И изведнъж вратичката се хлъзна по ръката ми…Случи се толкова бързо…Вратата се огъна, усетих я да докосва бедрото ми, усетих я как набира сили, отскочи внезапно и стовари цялата сила, която беше събрала при огъването, върху дясната страна на лицето ми. Беше като поредица от случки…Може да се случи на всеки, но не е нещо обичайно. Удари ме в носа, точно в средата, между двете ноздри…Имах късмет все пак, че очите ми бяха невредими и можех да виждам.

Около 5 минути ме боля зверски, след това отмина и се почувствах по-добре. Всъщност не беше нищо особено, само дето спускането ми се провали.

Изобщо, състезанието си беше нещо като свестяване за мен. Имах проблеми с екипировката си. Ден преди това реших да се спускам със ските си от миналия сезон. Все пак бях втори тогава в Леви …и имах още 10 добри резултата, постигнати именно с тези ски. Но всички тези постижения се случиха даже в по-тежки условия. А в Леви този път беше някак сковано…Беше по-сковано, ако мога така да се изразя, от всяко място, на което бях тренирал…

В първия манш бях много бавен веднага след старта. Бях истински изненадан, че въобще се класирах за втория манш. И тогава реших да се спускам с новите ски ( HEAD WORLDCUP iSL RD ), с които бях тренирал. И,  ако сте видели добре, във втория манш се спусках в пъти по-добре, чувствах се като презареден, до момента с удара. Ако не беше ударът, щяха да съм поне сред първите 15…Но такъв е животът. Случват се грешки и мога да се справя с това. Научихме нещо, а колкото до загубата – не беше толкова голяма.

Сега…ще тренирам в Колорадо няколко дни, след това ще скоча до Сан Диего, за да видя дъщеря си Дейси. Тя расте ! И започва да вдига голяма врява около себе си… На около 2 годинки децата като че ли чувстват, че не са вече бебета и че са по-силни. Страхотно е, че ще я видя. Липсва ми много.

www.UniversalSports.com