www.skinews.bg

Това, че не се състезаваше, не попречи на Боде Милър да привлича любопитни погледи в Сьолден миналия уийкенд. Тройният олимпийски шампион сподели своите нагласи и настроения за предстоящия сезон за Световната купа за UNIVERSAL SPORTS.

Инсбрук, Австрия

Бях в Сьолден в четвъртък, за да участвам в пресконференция на HEAD, но използвах възможността да се поразходя, преди състезанието да започне. Отскочих до Инсбрук, пошляях се малко и след това гледах състезанията по телевизията. Всъщност, много ми се искаше да ги проследя на живо, но нали знаете – в Сьолден става много оживено по време на първия старт. Пълно е с хора и с медии – и това е нормално – всички си вършат работата сериозно.

Бях притеснен за старта на Тед / Тед Лиджъти от отбора на САЩ /.  Тренирахме заедно през последните няколко седмици и мога да кажа, че беше страхотен по време на тренировките, но няма да скрия – доста агресивен през цялото време. Майсторството си той запази до старта и даде всичко от себе си по време на спускането. Конкурентите му бяха под неговото ниво, но пък и условията си бяха доста опасни. За съжаление – и това важи за всеки от нас – трудно е по това време на годината да си набавиш достатъчно тренинг. Никой няма толкова подготовка, колкото му е нужна в действителност. И точно когато би продължил с подготовката, идва моментът, в който трябва да участваш в този Първи старт за Световната купа, а нивото ти не е това, което би желал да покажеш. Нивото е различно, снегът е различен, и логично – спускането също е различно от желаното. Всичко това просто идва в повече за много състезатели. За щастие обаче, Тед знае как да се справя с това. Истината е, че трябва да разчиташ в по-голяма степен на опита си от минали спускания за Световната купа, отколкото на тренинга и подготовката си.

Някои от по-младите състезатели си мислят, че състезанието е като тренинга, но след старта осъзнават, че са в заблуда, само че е късно – те вече са отпаднали. Спускат се на ниво, далеч по-ниско от нивото им по време на подготвителния период, но реалността е такава.

Не очаквах някакви по-особени изненади по време на спускането при мъжете. Няколко отпаднаха много бързо. Аксел/ Аксел Лунд Свиндал от отбора на Норвегия / се спусна във втория манш, но си мисля, че кракът го болеше. Дидие / Дидие Кюш от HEAD / се справи отлично. Той не допусна никакви фатални грешки, с изключение на това охлузване на бедрото по време на втория манш, но това не му открадна много от времето. Освен това беше натрупал аванс от първия манш. Това е предимството да си един от най-добрите. Знам го от личен опит – усещането е наистина приятно. Дидие използва това предимство много добре, трябваше да го направи и по време на втория манш – и го направи. Тед определено е по-бързият скиор, но Дидие има тактически умения и това го прави почти съвършен състезател. Тед изгуби шест десети от времето си при втория манш. Дидие е усъвършенствал много себе си през последните няколко години – никога не е бил толкова бърз, колкото сега. Като цяло смятам, че нивото на състезанието не беше от най-високите, което е добре за мен,  защото в това, което видях, спокойно поставям и себе си като достоен противник на останалите. И въпреки това беше страхотно – всички се стремяха да дадат всичко от себе си.

Готов съм за старта в Леви. Хубаво е, че прекарах достатъчно време по снежни места през последните няколко седмици. Получих това, от което имах нужда, но си мисля, че аклиматизирането ще продължи до към януари’ 2010-та. Като цяло, отнема време докато дойде моментът, в който се чувстваш подготвен така, както би искал. В четвъртък /29.10.2009 / летя обратно към Ню Йорк за USSA Ski Ball /United States Ski and Snowboard Association /. Ще поостана в Ню Йорк няколко дни, след това се връщам в Европа, за да потренирам на закрито в Германия. Тренировките на закрито са хубаво нещо, защото условията са наистина прекрасни и съвсем близо до истинските. Остава ти само да използваш целия си капацитет от възможности!